Както законът повелява, за да може регистрирано по ЗДДС лице да ползва право на данъчен кредит за придобити от него стоки (или получени услуги), то трябва да използва същите в икономическата си дейност за осъществяване на облагаеми доставки (чл. 69, ал. 1 от ЗДДС).

 Отдаването под наем на имот за жилищни нужди на физическо лице, което не е търговец, е освободена доставка съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДС. Доставчикът – наемодател, обаче може да превърне същата в облагаема – такава възможност му дава нормата на чл. 45, ал. 7 от същия закон. Така че наемодателят може да превърне наемните доставки в облагаеми, при което положение правото на данъчен кредит ще се яви правомерно упражнено.

По договорите за наем възникват данъчни събития – доставки на услуги (по предоставяне за ползване на имота). За тяхното настъпване е приложимо правилото на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС. Колкото отделени уговорени плащания на наемни вноски са налице (обикновено те са месечни), толкова и данъчни събития по ЗДДС ще настъпят.

В случая ще е налице хипотезата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС. Затова е нужно наемодателят да се възползва от нормата на чл. 45, ал. 7 от същия закон и да превърне наемните услуги в облагаеми доставки (за целта във фактурите трябва да се посочва ДДС на отделен ред, като е добре да се вписва и текст „чл. 45, ал. 7 от ЗДДС“). Така ще се изпълни условието на чл. 69, ал. т. 1, т. 1 от ЗДДС и няма да възникнат основания за неправомерно ползване право на данъчния кредит по фактурите с начислен ДДС, издадени от продавача на съответните активи.

В случай, че пред Вас възникват въпроси, свързани с правото на данъчен кредит и неговото правомерно упражняване, може да ни изпратите Вашите въпроси, посредством формата за онлайн заявления на сайта.