В практиката възникват въпроси, свързани с данъчното третиране и отчитане на разходи, свързани и възникнали по повод на „фишинг“ атаки,  и други хакерски атаки от такъв тип. Какво е тяхното данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на този вид измама - признава ли се за данъчен разход или не и кога се признава – въпроси, които будят дискусии. В настоящата статия ще разгледаме принципните законови положения.

В случай че дружеството отчете разход през 2021 г. в резултат на извършената измама същият няма да бъде признат за данъчни цели нито в годината на осчетоводяване, нито в следваща година. При определяне на данъчния финансов резултат за 2021 г. счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен със сумата на отчетения разход. Мотивите ни за изразеното становище са следните:

Съгласно чл.28, ал.1 от ЗКПО разходите от липси на дълготрайни и краткотрайни активи не се признават за данъчни цели, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Считаме че в случая това е основанието за непризнаване за данъчни цели на посочения разход, защото в конкретната ситуация дружеството не би могло да се позове, че възникналата за него щета се дължи на непреодолима сила. В конкретния случай е налице събитие (извършена измама), което е довело до липса на парични средства (краткотраен актив), което събитие считаме не би могло да се определи като непреодолима сила.

В ЗКПО не е дадено определение за непреодолима сила поради което считаме, че следва да се ползва определението дадено в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл.306, ал.2 от ТЗ „непреодолима сила“ е „непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер ……..“.

Посоченото данъчно третиране е приложимо при отчетен от дружеството разход. Съвсем друга хипотеза възниква, в случай че дружеството отчете вземане по повод на извършената измама.

В случай че пред Вас възникне казус от подобно естество, не се колебайте да се свържете с нас.