Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2013 г., постановено по тълкувателно дело № 5 по описа за 2009 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд, отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. За неуредените случаи, прилагайки субсидиарно разпоредбите на ГПК относно отговорността за разноски, съдът се ръководи стриктно от уредените в процесуалния закон предпоставки и изисквания, които следва да бъдат налице, както относно дължимостта на разноските, така и относно възможността да се иска изменение на постановения съдебен акт, в частта за присъдените разноски.

Доколкото нито ДОПК, нито АПК съдържат правна уредба, регламентираща възможността, при наличието на определени предпоставки и изисквания, страните в процеса да искат изменение на решението в частта за разноските, то без съмнение субсидиарно приложение намират разпоредбите на ГПК, и по-специално разпоредбите на чл. 80, чл. 81, чл. 149 и чл. 248 ГПК.

Като процесуално действие, свързано със спорния предмет, искането за разноски подлежи на преценка за неговата допустимост и основателност.

За да бъдe валидно това действие, трябва да бъде извършено своевременно, в предвидената от закона форма и да бъде извършено от дееспособна страна или от процесуален представител, който разполага с представителна власт. Процесуалните действия на страните се преклудират, ако не бъдат извършени своевременно.

Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес -равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ГПК ясно постановява кога приключва съдебното дирене – когато е приключило събирането на доказателства. Това е и последната възможност за страните в процеса своевременно да поискат от съда да им присъди направените от тях деловодни разноски, като представят списък по чл. 80 ГПК и ангажират доказателства за извършването им. С приключването на тази фаза на процеса тази възможност се преклудира.

Съгласно Тълкувателно решение от 6 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 6 от 2012 г., молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима – т. 9 от диспозитива на решението.

Видно от мотивите на цитираното решение разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо.

Същата правна последица има и несвоевременното представяне на списък за разноските. Липсата на списък за разноските или пък представянето на такъв във фаза на процеса, когато това е недопустимо, т.е. в резултат на невалидно процесуално действие, е абсолютна процесуална пречка страната да иска изменение на решението в частта за разноските.

В това отношение е налице и постоянна практика на ВАС, обективирана в Определение № 7795 от 20.06.2017 г. по адм. д. № 6883/2017 г., VІІІ отд. на ВАС , Определение № 6762 от 25.05.2010 г. по адм. д. № 13421/2009 г., ІІІ отд. на ВАС,  Определение № 8016 от 05.06.2012 г. по адм. д. № 6565/2012 г., VІІ отд. на ВАС.