ЗКПО регламентира, че ЮЛНЦ подлежат на облагане с корпоративен данък само за печалбата им от сделки по чл.1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество (чл.1, т.2 от ЗКПО). Следователно Сдружението ще подлежи на облагане по реда на ЗКПО с корпоративен данък само ако извършва сделки по чл.1 от ТЗ или отдава под наем движимо или недвижимо имущество, т.е. на облагане ще подлежи само стопанската дейност на сдружението. В случай че сдружението извършва такива сделки, на облагане ще подлежи печалбата, реализирана от тях.

Възприетият подход в данъчния закон на облагане на сдруженията с нестопанска цел за печалбата от стопанската им дейност е в съответствие с разбирането на държавата, че лицата, осъществяващи стопанска дейност следва да бъдат третирани по еднакъв начин с оглед на това те да бъдат равнопоставени и да не се допусне нарушаване на конкуренцията. В случай че тези сдружения бяха освободени от облагане за печалбата от стопанската им дейност, това щеше да ги постави в привилегировано положение спрямо останалите търговци, щяха да възникнат злоупотреби, щеше да се наруши конкуренцията, което освен, че нямаше да бъде справедливо щеше да противоречи и на правото на ЕС. В тази връзка облагането на стопанската дейност на тези сдружения е икономически аргументирано и справедливо.