Ще разгледаме сделки, реализирани в хипотезата на чл. 130 от ЗДДС – т.нар. „бартер“. Според данъчния закон в ситуации, при които плащането по сделка се извършва под формата на стоки и/или услуги, са налице две насрещни доставки. Всяка от страните по договора е доставчик по едната и получател по другата доставка. Всяка от насрещните сделки подлежи на самостоятелна преценка за облагаемост. Датата на данъчното събитие и на двете се определя по общите правила на закона. Те се съдържат в чл. 25 от ЗДДС.

По отношение на изискуемостта на данъка се наблюдава една особеност. Тя е свързана с нормата на ал. 3 от чл. 130, според която доставката с по-ранна дата на настъпване на събитието се смята за авансово плащане по втората доставка. Казано по друг начин, настъпването на данъчното събитие за първата във времето доставка води до изискуемост на ДДС и за втората, съобразно с размера на данъчната основа на първата възникнала сделка (чл. 130, ал. 4 от ЗДДС). Ще е така, разбира се, ако въпросната втора доставка подлежи на облагане с ДДС, а не е освободена или извършена от данъчно незадължено лице.