В случай, че дружество – земеделски производител, прилага модела на себестойността, то съгласно МСС 2 Материални запаси, отчитането на разходите следва да е в съответствие с принципа, че себестойността на материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето им до тяхното настоящо местоположение и състояние.

Основен проблем при осчетоводяването на материалните запаси е тяхната себестойност да бъде призната за актив и пренесена за бъдещи периоди, докато бъдат признати съответните приходи. Стандартът дава практически указания за определянето на себестойността и нейното последващо признаване за разход, включително и всяка обезценка до нетната реализуема стойност.

Следвайки тези правила разходите, възникнали по повод изплатена парична рента следва да бъдат включени в себестойността на продукция.

В случай, че дружеството – земеделски производител, прилага модела на пазарната цена приложение намира МСС 41 Земеделие и разходите, възникнали по повод на изплатена парична рента представляват текущ разход. Раздел Признаване и Оценяване съдържа правилата за отчитане:

      Предприятието признава биологичен актив или земеделска продукция, когато и само когато:

 а) предприятието контролира актива в резултат от предишни събития;

 б) вероятно е предприятието да получи бъдещи икономически ползи, свързани с актива; и

 в) справедливата стойност или себестойността на актива може да бъде надеждно определена.

При земеделската дейност контролът може да бъде доказан, например чрез законното притежаване на добитъка и дамгосването или маркирането му по друг начин в момента на придобиване, раждане или отбиване. Бъдещите ползи обичайно се преценяват чрез оценяване на важни физически белези.

Въпроси по темата може да ни изпращате посредством формата за онлайн запитване.